Oslo , September 2018
Не съм имала досега желание да пиша за никоя от семейните ни ваканции, но Осло е особен случай .Който чете публикацията и поне малко ме познава, знае колко много означава за мен това пътуване. Не искам да пълня изреченията с клиширани въздишки за страхотното ни преживяване. Честно си признавам-далеч по-добра съм в разказването , отколкото да пиша сух текст, който не умея. Трябва да ми видите блесналите очи, когато говоря за там ....
Седем дни и 4 часа -толкова беше престоя ни там . И никак не ми стигна. Пътувайки с децата, винаги остава нещо недовидяно,непосетено или пропуснато. В Осло се опитахме да няма такъв момент, но не мисля , че успяхме .Pавносметката е 8 музея, 3 парка, пътуване до Fredristad и всекидневни обиколки на града.
Кацнахме рано, и още с излизането от самолета на Летище Gardermoen сякаш стъпвах в захарен памук , или май имах крила на гърба си. На всеки ъгъл, на всяко завъртане на главата ми виждах нещо, по което въздишах, което много ми харесваше, което съм виждала в някой блог, крими-сериалите, или чела в книгите на сканди-авторите
Първото впечатление от норвежците добихме точно там -на летището. Смело тръгвайки към автоматите за билети, явно все пак съм направила впечатление на някои от служителите с моя замечтан поглед на туристка, и на секундата ни предложиха помощ за купуване на билети за Flytoget, влака, с който пътувахме до Oslo S - централна гара.
Ще пропусна описанието на още стотина въздишки по пътя до хотела , оставихме куфарите и още преди да се настаним в стаята си, излязохме на първата си разходка
И ето го второто ми впечатление от местните -това е първият град в Европа, в който видях толкова много млади хора. Много .
Хаотично се помотахме в района около хотела ни, хапнахме китайско , бързо намерихме пътя до Aker brygge и останахме там до стъмване.
Пътувайки с децата, винаги правим предварителна програма- интересна за тях , и за нас. Морската тема сериозно присъства в нашето семейство. Немислимо бе да пропуснем Viking Ship Museum, Fram, The Norwegian Maritime Museum
Всички те се намират на едно и също място - Bygdøy- полуостров, в западната част на града, в който по-малко от 5% от живеещите там са емигранти. На същото място е и Norsk Folkemuseum , който ни впечатли изключително. Комплекс от къщи, показващи как е живяло местното население от преди векове до наши дни. Най-изненадващо за нас беше тъмнината в къщите,някои от които нямаха прозорци, и дългата трапезна маса. Изненада беше и да видим в тъмното седнало момиче, във фолклорна носия, която отговаряше на въпросите ни и разказваше за особеностите на къщите .
От там се насочихме към морските музеи. Няма какво да кажа друго, освен че ни харесаха много. Децата са във възраст, в която много добре се ориентираха кой-какво-как, с малко помощ от нас -четене на табелки и обяснения , разбраха всичко.
На същия този полуостров - Bygdøy, повъздишахме и по съвремените къщи, подредените дворове, отворените порти , прозорците без щори и завеси, зелената морава наоколо, чистия въздух, вятъра и тишината .
Всички дни планирахме спрямо времето . На третия ден заваля силен дъжд в Осло и пътуването с фери до остров Lindøya се отложи, но пък във Frederikstad обещаваха слънце, 15 градуса и сухо време . Пътувахме с влак на NSB и само след час пристигнахме. От там с корабче за около минутка, се прехвърлихме от новия в стария град и крепостта. Децата останаха доволни- оръдия, крепост, тунели под земята ...
Непланирано и не по прогноза и тук заваля дъжд , толкова силен, че прогизнахме до кости -по-точно аз. Не можех да се прибера така , не можех дори да остана и минута повече с мокрите си дрехи. Решение се намери много бързо, още на идване забелязах малко магазинче , в което се продаваха жилетки, пуловери и рокли, а собственичката Eva Waerness като ме видя, ми предложи не само пуловери и блузи, а дори извади хавлия , за да се подсуша. След около 20мин излязох от магазина с най-скъпия си нов пуловер в живота... Поне се прибрах суха. Така поставихме началото на шопинга в Осло :)) Още същия ден купихме гумени шапки за децата, дъждобрани, резервни чорапи, и други влагопредпазващи подробности ...
Останалите дни преминаха неусетно. Към посетените места ще добавя The Norwegian Museum of Science and Technology в Kjelsåsveien . Невероятно преживяване беше за децата, а навън , дори и в дъжда не пропуснаха да поиграят на площадката . Пак там си намерихме пътека , водеща към гората. Повървяхме , поокаляхме се и отново на главния път се прибрахме към града.
Наминахме и през Reptile park , както и The Natural History Museum
The National Museum of Art, Architecture and Design - не беше задължителна в списъка, но се радвам, че не я пропуснахме.
Най-хубавото от всичко бе, че за децата беше еднакво интересно, както и на нас на всички посетени места . Нямаше отегчение, нямаше въпроси -кога си тръгваме? ...
Толкова по културната част , а сега развлекателната .
Пътувайки с децата, "бар" е дума, която не влиза в употреба .
Но затова пък ресторантчета, кафетерии, хлебарнички -оо да!
Смело заявявам, че норвежките кроасани не отстъпват по нищо на тези от Париж, още по-смело заявявам, че дори са по-вкусни.
И тук идва въпроса за изхранването ни и препоръките за определени храни.
Мое мнение е, че ако не обичаш риба е безсмислено да опитваш традиционната рибена супа, херинга или сьомга ...Е, аз пропуснах супата, но херингата -не .
Като изключим закуската в хотела ни , която покриваше всевъзможните капризи на злоядите ни деца, останалите хранения бяха навън . Не навсякъде обаче се намират нарязани краставици(любими на Стамен) и пържение картофи(Момо), и все пак успяхме да се справим.
7-eleven ползвахме за купуване на билети за градския транспорт и минерална вода.Предпочитахме за пазар Narvesen и Kiwi .Бургерите на централна гара Oslo S също бяха вкусни , както и Peppes pizza
Всяка вечер прекарвахме на Aker Brygge, изпращахме поредния кораб, посрещахме следващия...Ниски облаци, северен вятър, бледорозов залез, светлини от града, гракащи чайки...в такава атмосфера вероятно и аз бих прописала книги, е не криминални, по-скоро лигаво-любовни ...
И като казах книги - тръгнах с намерението да си купя от Осло книги на норвежки или скандинавски автори , които не са издадени все още /или никога в България. Във всяка книжарница въздишах по имената и кориците -финландци, шведи, норвежци, но единствения, преведен на английски автор беше Ю Несбьо. А неговата колекция е попълнена вече в домашната библиотека.
Оказа се, че най-голям избор имах на преводни книги за тролове.
Последния ден се изкачихме до Ekebergpark. И понеже голямата ми любов към Несбьо и Хари Хуле започна с "Червеношийката" , а тя пък започва от този хълм, нямаше начин да пропусна катеренето до там .
Не си дойдохме и съвсем с празни куфари. Мисля, че е леко преекспонирано твърдението, че Осло е твърде скъп град. За някои неща -да, като транспорта, храненето навън, якетата Helly Hansen , сувернирните магазини, вълнените одеяла... Но за по-спокойна съвест, просто изключих калкулатора на телефона и спрях да обръщам кроните в евро. Спомените само от снимките не ми бяха достатъчни :))
Все пак си намерихме книги на английски, без участието на тролове , чаша на финландците Muurla, свещи и свещници -как без тях, винтидж кожена чанта, купичка за нашия Лео, детски термос, органайзер , жилетка в морковен цвят, онзи фредрикщадски пуловер, втори пуловер-защото е син, а аз обичам много синьото...Магнитите, картичките и принт на картина от Националната галерия,естествено -шоколад Freia , и...пропускам вероятно нещо, а да -детските подаръци.
Безцелните разходки по Karl Johans gate , Aker Brygge, тичащите ни свободно деца, младите хора, вървящи до нас , облачното небе, прясно зелената трева, свежия дъжд, плахото слънце, тихите автомобили, лампичките на смрачаване, вълнените жилетки, шушляковите якета, гумените ботуши , топлия шал, канелените рулца, капучиното с пяна, хладния бриз -това е моето Осло за 7 дни и 4 часа
