Финландски уикенд Helsinki & Porvoo

"...Наближава 06ти септември и една цяла година от ваканцията ни в Осло" -това бяха първите ми мисли , отключили идеята за бързо пътуване пак на север . А вторите - така и така на 06ти септември (петък) офисът ще е затворен за основно почистване, бих могла да спринтирам със задачите и да си подсигуря свободен уикенд . Готово, билетите купени, хотелът платен, куфарите -в коридора.

Летим през нощта и около обяд на следващия ден вече ни посрещат сиви и ниски облаци, приятен хлад и мокри улици от до скоро валял дъжд ...

Мирише на чисто, на изкъпано и все още неподсушено дете -първото впечатление се помни най-дълго. Защото това наистина е градът на децата .Така мислех и за Осло , но Хелзинки поведе ...

Бързо се ориентираме в обстановката и по път за хотела срещаме на всяка крачка деца , които се разхождат сами, в столица, на централни улици, деца с тротинетки, с колела , деца без родители, свободни деца ...

Междувременно слънцето се е показало и почти изсушило мокрите пътища . Небето е синьо, а усещането , че си 2000км на север от своя град - сериозно отсъства.

Разполагаме с почти три пълни дни да разгледаме Хелзинки и Порвоо . Решихме, че всичките ще ги прекараме изцяло на открито, каквото и време да ни очакваше.

Забележителностите на Хелзинки се броят на пръсти, но не това ни вълнуваше -искахме да се слеем с местните , да усетим различията помежду ни, да се споглеждаме, кикотейки се при странните им реакции и поведение, или срещата с нетипичния и донякъде комичен език .

Преди да дойдем тук дообогатихме от интернет и без друго известните ни факти за финландците , че най-голямото зло, което можеш да им сториш е да ги погледнеш в очите или заговориш ...Нашите впечатления са точно на обратно и не приемам, че тези хора са асоциални и интрувертно-заключени. А на рибния пазар, усмихнато момиче, с опашчици, като на Пипи съвсем без притеснения от личния контакт си поговори с нас . Младостта е тук, и я виждахме на всяко мигване. Или имат изключителен ген за неостаряване или по-студения климат не им позволява да се сбръчкат, а може би и двете, но истината е такава -попаднахме в град на тийнейджъри, млади родители и деца ...

Докато се разхождаме и търсим неоживени улици, в които няма да видим хора с фотоапарати попадаме на различни сгради, които ни карат да се спираме и размишляваме. Сякаш сме в две различни държави едновременно -вървим по павета и пред нас са царски изглеждащите фасади, с орнаменти по прозорците, портите и покривите, в следващия миг - улица с бетонни постройки, тъмни сенки, прави линии, и чувството, че си някъде през 80те години в познатия ни Съветски съюз ,а след още две крачки слънцето те заслепява и виждаш модерни , стъклени сгради, което прави впечатленията ни още по-объркващи.

Всичко си има обяснение-Финландия се люлее между миналото си и настоящето .

Първият ден приключва със залеза и вятъра от балтийско море, с мисли как и какво ни се случи само за няколко часа, откакто сме тук . На следващия ден пътуваме за Porvoo/Порвоо , и се концентрираме към това, което предстои ...

А Порвоо е просто една приказка. Той е причината да дойдем във Финландия. Не знаех нищо за него, дори не бях го чувала, случайно попаднах в интернет на червените му къщички, които събудиха желанието ми да ги видя на живо.

Порвоо е средновековен град, известен не само със запазените си къщи от 18ти и 19век, но и с Катедралата си от 15ти век,част от евангелско-лютеранското духовенство . Близкото му разположение до Хелзинки е голямо предимство за нас и само след час сме вече там.

Времето е идеално ,16 градуса, високи облаци, светлина перфектна за снимки. Слизаме на автогарата в Порвоо и ни посреща новата порция западно-съветски реализъм ...Нямаме време за дълги анализи, вече сме по паветата и мога да пипна всяка една шарена къщичка. През прозорците им виждам сцени, точно като от книга.

В Катедралата е тихо и всички надписи, както и църковните песнопойки са на два езика-финландски и шведски, тръпките ме полазиха по гърба - оживяха страниците на" Слънчева буря "пред мен, макар действието да се развива в северна Швеция ...

Излизаме и естествено попадаме на автобус с азиатски туристи -и те вероятно, като мен са ахнали по снимките в интернет и дошли да го видят . Очарованието на Porvoo е още по-силно на живо от интернетската му реклама. И тук мирише на изкъпано, чисто, зелено и сутрешно-свежо ...

Разходката в старата част на града продължи по ниските хълмчета, където случайно попаднахме на гробище и опело-това не влизаше в програмата ни, но пак" влязох" в книгата на Åsa Larsson ...Тук всичко е, като сюжет за книги...

Връщаме се в Хелзинки, за да довършим обиколката си , а тя продължава със Seurasaari - остров- музей на открито.

На това място сред изключителна природа са разположени дървени къщи , със запазено обзавеждане , представящи бита на финландците през вековете.

Гори, езера, тишина, мъх, катерици, птици , зайци, спокойствие -това е Seurasaari . И комари.

И тук времето ни свършва, излизаме от тази приказка, за да влезем в следващата -градския живот , в страни от централните улици на Хелзинки. Тръгваме да търсим конкретен парк на картата, макар че целият град е построен в парк, заобиколен от вода, гора, зеленина, патета, много патета, чистота и тишина .Докато го търсим, минаваме покрай жилища, детски зони и неделното спокойствие на местните.

Намираме го, няма име, просто поредната зелена площ, на която всички, които желаят могат да се насладят- алеи за спорт, места за отдих, зони за децата, всичко това на крачка от шума на туристическите автобуси и ферита, пристигащи на всеки час .

Последният ден оставихме за Oodi , централната градска библиотека и място за срещи .

Не само дизайна впечатлява, а и мисълта за удобство и практичност. Няма нужда от разказ, ние просто вървяхме , гледахме и мълчахме ...

Времето ни привършва и тръгваме за летището. В края на третия ден съм повече от доволна, че дойдохме. През цялото време сравнявах Хелзинки с Осло и заключението е, че те по нищо не си приличат.

Хелзинки не е страхотен град, не е и топ туристическо място, желано за посещение и снимки, няма световно известна кухня, нито пък средновековна история с известни завоеватели, с две думи -защо ви е да идвате ...?

Ако не попадне човек случайно или като част от фери-обиколка на Балтика, планираното пътуване до тук е за всички,които чувстват севера , като част от себе си, не просто да имаш дизайнерско обзавеждане или предмети , не е и до харесването на скандинавски блогове, списания и течения как да живеем спокойно, минималистично и щастливо.

Несъзнателна принадлежност и чувството, че си на своето си място -това бе Осло, това е и Хелзинки за мен ...